И в първия момент, когато стъпиш с тежките обувки по мекия, бял, фин пясък, какъвто не си срещал никъде другаде, разбираш, че Занзибар е късче от рая. Допира на горещия въздух по облечено ти тяло те кара да съблечеш и последните си мисли за нещо по-различно от наслада и презадоволяване на всички сетива. Екзотиката, застиналостта на времето, в добрия смисъл, и смиреният поглед на всеки местен, който срещаш… Тази различна вселена те отнася някъде другаде извън материалното и реалното.
Дали някога си бил на място, където хората масово гладуват, но не те доближават, за да продадат стоките си, ако ти не отидеш до тях, тъй като не трябва да притесняват туристите? А чувал ли си, че нощем плажът е почти толкова светъл, колкото през деня, отразявайки ярката лунна светлина по снежнобелия пясък? Знаеш ли, че сутрин, когато се събудиш, океанът стига до брега, но следобед се отдръпва надалеч, а вечер приижда до самия край на ивицата и ти се налага да се катериш по скалите, за да успяваш някак си да вървиш? Или пък веднъж стигаш до къщичка в средата на океана по вода, друг път просто пеша?
Тази девственост е несравнима. Цветчетата, които служат като повече от грим, са най-скъпото бижу за една жена. Нощните разходки, при които не срещаш никого, освен объркал посоката добитък. Виждаш лодките, оставени по брега, с които рибарите ще изкарат прехраната за цели фамилии и на следващия ден. Високите, естествени палми и местните, които се катерят по тях с песен на уста. Безкрайността на дните в Занзибар е гарантирана. Плътността на изживяванията - неоспорима.
Разбира се, ще срещнеш и малки, жадни за познание, детски очички. Ще ги хванеш за малките ръчички, ще подадеш бонбони, лакомства и дребни подаръци. И тогава ще си отговориш на въпросите, които преследват всички ни: „колко малко е нужно на човек, за да е щастлив“ и „как можеш да се радваш на всеки миг, малък жест и внимание“. Прашните боси крачета всъщност са придружени от радостни възгласи, тичайки по пясъка и играейки на гоненица. Ето рязката граница между представата в главите ни за немотия и прочита на хората там за начина им на живот.
Това ще ни смири, ще ни накара да се влюбим и да искаме да се върнем отново. Там. В Занзибар. Където по частица от сърцето ни ще остане при персонала в комплекса, в който отсядаме. При ритащите топка дечица на плажа пред него. При продавачите, шофьорите, сервитьорите и всеки, който срещаме по прашните пътища на острова. Занзибар пленява. Той е енергия и сякаш магия, която замъглява съзнанието ти и оставя траен отпечатък. Кътче от рая или перла в океана. Наслади се!
